Разказите на Солженицин рязко се отличават с художествения си стил и с гражданската си смелост сред съвременните му произведения.

Ели си тъщата да ти е мирна къщата ..искам и аз такава тъща

Решавам, че ще се правя на мъж – отивам отзад, да повдигна задницата и да я завъртя, но то си тежи – на няколко подхвърляния успях, но така си сецнах гърба, че ми причерня. Дойде Ели и ми каза:

Шенжен е град, разположен в южната централна част на Гуангдонг шън

Първо аз бях отгоре, вкарвам ѝ го бавно, внимавам да не я боли или нещо друго, тя само ме подкани:

:):)Ще виеш , като кърпатски вълк всичко друго е БЛЯ-БЛЯ. Омокри катеричката и не се вживявай толкова. Ако желаеш може и коремчето да надуеш ,ще те вземем нямааа те оставим Я:):):)

Произведението прави силно впечатление, защото в него от първа ръка се описват преживяванията на лагерник – нещо нечувано дотогава. Солженицин публикува още няколко разказа в същото списание и веднага става популярен. Неговите публикации предизвикват невиждан отклик от страна на писатели, общественици, критици и читатели. Излизат положителни отзиви в съветските официозни издания. Писмата на читатели – бивши затворници, получени като реакция на „Един ден на Иван Денисович“, са в основата на следващо произведение за лагерите – „Архипелаг Гулаг“.

- Тежка е каруцата, а този е най-силен, като го няма пикапа, това е положението, Митко не ги мисли тия неща.

Редица от най-популярните герои на Елин Пелин не са изцяло плод на неговата фантазията. Той признава, че е наблюдавал отблизо хората около себе си и е черпил вдъхновение от тях.

Започнах да целувам и тях, а тя не се дърпа изобщо, само си вкара ръката в гащите ми. В този момент, реших да продължа цирка, казвайки:

Открыть Развитая инфраструктура привлекает в мегаполис не только деловых путешественников, но и любознательных туристов, желающих познакомиться с культурой местного населения и оценить красоту представленных в Шэньчжэнье достопримечательностей.

Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ разкази Шенжен пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.

.. Да, ама следобед, те бяха готови с бройлерите, а вътрешности, крака, перушина, кръвта, всичко събрано и трябва да се изкара нагоре в планината, за да не привлича хищници към двора и животните. Тогава бай Данчо разправя:

    За контакти